Собствеността на автомобили претърпява значителна трансформация в много части на света. Урбанизацията, технологиите и променящите се социални ценности оспорват дългогодишната идея, че всеки възрастен се нуждае от собствено превозно средство. Въпреки че броят на автомобилите в световен мащаб продължава да се увеличава, растежът в развитите страни се забавя, а алтернативните възможности за мобилност стават все по-популярни.

В градовете нарастващите разходи за паркиране, задръствания и застраховки тласкат хората към споделени решения. В същото време нови услуги като абонаменти за автомобили, наемане от типа „peer-to-peer“ и приложения за споделено пътуване предлагат по-голяма гъвкавост от традиционното притежание.

Страните със стабилни системи за обществен транспорт наблюдават плато или спад в притежанието на частни автомобили. Германия, Нидерландия и части от Скандинавия съобщават, че по-младите поколения отлагат или пропускат изцяло покупките на автомобили.

Тези тенденции не сигнализират за края на притежанието на автомобили като цяло, но предполагат, че ролята му в ежедневието се развива, особено в гъстата градска среда.

Паркинг с празни места и споделени автомобили

Градска мобилност и споделен транспорт

Градските райони са начело на отдалечаването от собствеността на частни автомобили. Градовете препроектират инфраструктурата, за да дадат приоритет на велосипедите, автобусите и пешеходците. Политиките, които ограничават личните автомобили – като например ценообразуване за задръствания, ограничено паркиране и зони с ниски емисии – стават все по-често срещани.

В отговор градските жители все по-често използват решения за споделен транспорт. Те включват платформи за споделяне на автомобили като ShareNow, приложения за споделено пътуване като Uber или Bolt и услуги за микромобилност като електрически скутери и велосипеди.

Общественият транспорт също играе ключова роля. В градове с надеждни, чести и интегрирани мрежи, жителите често намират притежаването на автомобил за ненужно или дори тежко.

Тъй като цифровите платформи улесняват достъпа до транспорт при поискване, много потребители възприемат мисленето „мобилността като услуга“ – плащат за достъп, а не за притежание.

Електрически скутери и споделени автомобили в Берлин

По-младите поколения и автомобилните навици

Милениалите и поколението Z показват различно отношение към автомобилите в сравнение с предишните поколения. Проучванията показват, че младите хора получават шофьорски книжки по-късно, шофират по-малко и са по-отворени към споделени или алтернативни транспортни опции.

Дигиталното удобство и климатичната осведоменост са основни фактори. Много по-млади потребители гледат на автомобилите като на скъпоструваща отговорност, а не като на символ на свобода. Абонаментният достъп или случайните наеми често отговарят по-добре на техния начин на живот.

Градският живот допълнително намалява нуждата от притежание на автомобил. Много студенти и млади професионалисти живеят близо до центрове за обществен транспорт или зони, подходящи за велосипедисти, което прави ежедневното използване на автомобил излишно.

В същото време нарастващите разходи за жилища и образование оставят по-малко бюджет за притежание на превозни средства, което подтиква по-младите поколения да дадат приоритет на гъвкавостта и финансовата ефективност.

Ролята на технологиите при промяната на собствеността

Технологиите променят начина, по който хората взаимодействат с транспорта. От мобилни приложения, които позволяват отключване на автомобил, до планиране на маршрути, базирани на изкуствен интелект, и динамично споделено пътуване, иновациите подхранват преминаването от традиционните модели на собственост.

Свързаните превозни средства и телематиката позволяват на мениджърите на абонаменти и автопаркове да наблюдават използването, да коригират цените и да прогнозират поддръжката. Това прави платформите „автомобил като услуга“ (CaaS) по-мащабируеми и печеливши.

Електрическите превозни средства (EV) също са част от промяната. Въпреки че електрическите превозни средства са скъпи за първоначално притежаване, те работят добре в споделени автопаркове поради по-ниските разходи за експлоатация и поддръжка. Интеграцията на инфраструктурата за зареждане с приложения допълнително опростява достъпа.

Автономните превозни средства в бъдеще биха могли да ускорят тази тенденция още повече – превръщайки транспорта в услуга по заявка, напълно автоматизирана, намалявайки привлекателността на частната собственост.

Човек отключва споделен електрически автомобил чрез смартфон

Икономически и екологични фактори

Притежаването на автомобил е свързано със значителни разходи: покупна цена, застраховка, гориво, поддръжка, данъци и амортизация. В много градове тези разходи вече не са оправдани, когато съществуват алтернативи.

Услугите за споделено ползване на автомобили или за споделено пътуване предлагат предвидими месечни или разходи за ползване, което е привлекателно за хора с променливи транспортни нужди. За рядко шофиращите тези услуги са значително по-икономични.

От екологична гледна точка, собствеността на автомобил насърчава повече шофиране, което допринася за задръстванията, емисиите и проблемите със земеползването. Споделената мобилност може да намали общия брой необходими превозни средства, облекчавайки натиска върху градската инфраструктура.

Правителствата подкрепят тази промяна чрез субсидии за споделени електрически превозни средства, данъчни облекчения за споделено пътуване и инвестиции в системи за мобилност, различни от автомобила. Климатичните цели допълнително засилват намаляването на частната собственост на превозни средства, работещи с изкопаеми горива.

Ще изчезне ли напълно собствеността?

Въпреки промените, е малко вероятно частната собственост на автомобил да изчезне напълно. В селските райони, където транспортните алтернативи са ограничени, притежаването на автомобил остава от съществено значение. Семействата с деца или хората с двигателни затруднения също разчитат на лични превозни средства.

Традиционната представа за доживотно притежание на автомобил обаче се развива. Вместо да купуват и да държат кола в продължение на десетилетие, хората могат да вземат на лизинг, да се абонират или да използват превозни средства при поискване, адаптирайки се към променящите се нужди.

Бъдещето може да включва хибриден модел: собственост за тези, които се нуждаят от нея, достъп за тези, които не. В големите градове собствеността на частен автомобил може да се превърне в лукс, докато в предградията или селата тя остава необходимост.

В крайна сметка, преходът е от притежание към достъп – като гъвкавостта, устойчивостта и технологиите са движещата сила на прехода. Самата кола не умира, но начинът, по който я използваме и ценим, се предефинира.

Градска улица без лични автомобили

ЧЗВ

Намалява ли собствеността на автомобили в Европа?

Да, особено в градските райони. Все повече хора избират споделена мобилност, обществен транспорт или услуги по заявка пред притежаването на автомобил.

Защо младите хора избягват да притежават автомобил?

Високите разходи, осведомеността за климата и по-добрите алтернативи за мобилност са ключови причини, поради които по-младите поколения отлагат или пропускат покупките на автомобил.

Ще заместят ли споделените автомобили напълно частната собственост?

Не съвсем. В градовете споделените автомобили може да доминират, но селските райони и специфичните потребители все още ще се нуждаят от лични превозни средства.

Как правителствата подкрепят начина на живот без автомобили?

Те финансират обществения транспорт, велоалеите, субсидиите за споделено ползване на автомобили и регулират паркирането и емисиите, за да обезкуражат собствеността.