Само на 130 км от столицата на Унгария, Будапеща, се намира едно хубаво селце, заобиколено от магически пейзажи. През 1826 г. именно тук се ражда бъдещата манифактура за порцелан Herend. 
Началото на пътуването
За основател официално се смята грънчарят Винче Щингл. Той се е занимавал с производство на керамика и фаянс. Но унгарецът винаги е мечтал да работи с висококачествен порцелан.
За съжаление, всичките му опити и експерименти с този крехък материал довеждат Винц Щингл почти до разруха. През 1839 г. предприятието е прехвърлено на Мор Фишер. Именно той успява да вдигне работилницата от колене и да я развие до нивото на манифактура.
Порцелановите изделия на Херенд стават популярни през 1842 г. По същото време компанията става собственик на титлата „Императорска и кралска привилегирована манифактура за порцелан“. 
Манифактура за избраните
Година след получаване на титлата, на територията на манифактурата възниква сериозен пожар. Но дори това не попречило на предприемчивия собственик да доразвие компанията. Скоро след възстановяването на производствения капацитет било взето решение да се изостави производството на „артикули за всеки“.
От този момент нататък манифактурата предлагала само изящни сервизи за хранене. Основните купувачи трябвало да бъдат представители на аристокрацията. Всъщност планът бил реализиран много бързо. През 1844 г. била получена поръчка от съпругата на граф Карл Естерхази. Тя поискала да възстанови сервизът от Майсен, който бил случайно счупен.
А през 1851 г. сервиз в китайски стил, представен на изложба в Лондон, привлякъл вниманието на самата английска кралица Виктория. Тя официално се свързала с Херенд и поръчала сервиз за замъка Уиндзор. Успехът сполетял собственика на манифактурата. Поръчките дошли една след друга. Сред купувачите били Ротшилд и много други.
Криза
Проблемите започнали още през 70-те години на 19 век. Поради икономическата криза през 1874 г. мануфактурата официално фалира. За да запази производството, Мор Фишър предава компанията на синовете си. Младите мъже решават да се откажат от начина на правене на бизнес на баща си. В резултат на това те се връщат към масово производство. Но, както се оказва, този бизнес е също толкова нерентабилен. След 10 години братята Фишър са принудени да продадат мануфактурата на държавата. Това се отразява негативно на репутацията на Херенд. И през 1896 г. мануфактурата официално престава да съществува.
Втори живот
Херенд не остава дълго в забрава. Почти веднага е закупен от внука на Мор Фишер, Йеньо Фаркашъзи. Той успява да възстанови мануфактурата, да върне славата ѝ и да укрепи финансовото ѝ положение. Между другото, дори световните войни не успяват да разклатят уверената походка на Херенд.
Днес тази компания е все още известна с високото си качество и сътрудничеството с най-богатите хора в света. Между другото, херцозите на Кеймбридж също имат свой собствен сервиз Herend.