През 1937 г. в Генуа в семейство строители се ражда момче на име Ренцо. Семейството му има собствена строителна компания, основана от дядо му. След завършване на училищното си образование Ренцо Пиано постъпва в Миланския технически университет. През 1964 г. получава диплома. Както по-късно маестрото признава, именно обучението му е позволило да мисли конструктивно.
Скоро след дипломирането си той отива на друг континент – във Филаделфия. Всичко това за стаж при самия Луис Кан. Ренцо живее тук до 1970 г. След още 11 години Пиано става собственик на собствено международно архитектурно бюро, чиито офиси се намират не само в родната му Генуа, но и в Париж. 
Емблематични проекти
Скоро след завършване на стажа си във Филаделфия, Пиано се заема с проект, който ще промени живота му. Съвместният му проект с Ричард Роджърс е избран измежду 680 предложения от френското правителство. Той се отнася до изграждането на известния център „Помпиду“ в Париж. 
Те създадоха уникална сграда в хай-тек стил за онова време. Не всички и не веднага можеха да приемат необичайния за Париж външен вид на сградата. Някои изразиха недоволството си, наричайки този проект прекалено екстравагантен. Въпреки това, днес Центърът Помпиду е едно от емблематичните места на столицата на Франция.
След завръщането си в Европа, Пиано многократно работи по реконструкцията на индустриални зони. Той има подобни проекти както в Париж, така и в Италия – Милано и Торино. През 1997 г. Ренцо получава поръчка за изграждането на нов музей за Амстердам. Благодарение на него в столицата на Холандия се появява такъв обект като NEMO.
Портфолиото на известния генуезки архитект включва Културния център „Жан-Мари Тжибау“ в Нова Каледония, Центъра „Паул Клее“ в Берн. Но всички те са практически непознати днес. Съществуват и проекти, които завинаги са запечатали името на Ренцо Пиано в световната история на архитектурата. 
Те включват, разбира се, международното летище Кансай в Осака и 52-етажния небостъргач „Ню Йорк Таймс Билдинг“. Именно на италианеца му хрумва идеята да построи друг небостъргач, „Шард“, в Лондон. В началото на 2000-те години той работи по реконструкцията на театъра във Валета и проектирането на културния център „Ставрос Ниархос“, който сега се нарича „новият Акропол“.
Също така чета сега:
- Алжирският декоратор Франсоа Катру печели сърцата на аристократите
- Пол Кокседж: Материали на бъдещето и тяхното въздействие върху света
- Ключовите принципи на Дитер Рамс: Разграничаване на добрия дизайн от лошия
- „Перфектни форми“ от Марио Белини: Изкуството на дизайна
- Легендарно име в света на дизайна: Жан-Мишел Франк