През август 1927 г. в един от германските градове се ражда момче на име Владимир Каган. Родителите му го наричат просто Влади. Той израства в семейството на емигрант-мебелист от Русия. В Германия бащата на Владимир отваря собствена работилница и дори магазин за мебели. Доходите са достатъчни не само за комфортен живот, но и за колекциониране на картини на немски и австрийски експресионисти. Но когато момчето навършва 10 години, семейството е принудено да зареже всичко и да избяга в Съединените щати.

Владимир Каган е любимец на колекционерите

Постепенно животът в Ню Йорк се подобрява. Бащата възстановява бизнеса. По това време Влади вече активно изучава основите на професията на баща си и тайно мечтае да стане художник или скулптор. След като завършва училище, Каган-младши постъпва в архитектурния факултет на Колумбийския университет. Именно там се интересува от човешката анатомия. Както по-късно признава Владимир, именно тези знания са му помогнали да създава ергономични мебели.

Докато все още учи в университета, Каган-младши проектира мебели в работилницата с баща си по негови скици. През 1947 г. те получават поръчка да обзаведат първата централа на ООН. Това е знаково събитие за семейство Каган и бизнеса. Един ден техният магазин за мебели, разположен почти в центъра на Манхатън, е посетен от Мерилин Монро и съпруга ѝ Артър Милър. След това Владимир многократно е работил с известни клиенти, включително Хари Купър.

Владимир Каган е любимец на колекционерите

Дизайнерът на мебели твърдял, че пазарът на мебели винаги е бил скучен и безличен. Така се появили специални столове и дивани. Те били изработени във формата на дървета и змии. Но Владимир скоро се отдръпнал от това. Силуетите на неговите дизайни станали по-остри, по-земни и индустриални. Например, появила се колекция от мебели с крака от лят алуминий. Друг ярък представител на творчеството на Каган беше многостепенният диван Omnibus.

Владимир Каган е любимец на колекционерите

Днес мебелите от Владимир Каган са сред най-желаните сред колекционерите и аукционерите. Един от диваните му беше продаден за рекордните 193 хиляди долара. Дизайнерът е бил активен до смъртта си. Той не само участваше в различни предавания и пътуваше много, но и водеше собствен блог в интернет.

Също така чета сега: